История на бингото

 

Betfair с лиценз за България и €30 бонус !!!

 

Стари Бинго КартониБингото, каквото го познаваме днес, е лотарийна игра, пряка потомка на италианското лото „Lo Giuoco del Lotto d’Italia“. Когато през 1530 година Италия се обединява, италианската национална лотария Лото започва да се организира сериозно и от тогава до днешни дни, почти без прекъсване, лотарията се провежда всяка седмица. Днес Лотото е важна част от бюджета на правителството, като всяка година внася в хазната 75 милиона евро.

През 1778 г. във френската преса е отбелязано, че Ле Лото е новата мания сред френската интелигенция. В класическата версия на Лото, която се развива по време на този исторически период, картата за игра, използвана в играта, е разделена на три хоризонтални и девет вертикални редици. Хоризонталните редове са съдържали числата от 1 до 5 и четири празни квадратчета в произволен ред. Вертикалните редици съдържали числата от 1 до 10 в първия ред, от 11 до 20 на втория, и така до 90. Нямало две еднакви Лото карти. Чипове номерирани от 1 до 90 завършвали игралното оборудване. На играчите са били раздавани по една лото карта, а казващия числата ги тегли едно по едно и ги съобщава на глас. Ако изтегленото число е на неговата карта, играча го покрива с чип. Първия играч, който покрива цял хоризонтален ред е победител.

През 19 век образователните Лото игри стават особено популярни. Около 1850 година в Германия е създадена Лото игра, която учи децата на таблицата за умножение. Възникват и други образователни Лото игри като „Лото с букви“, “ Лото с животни“ и „Историческо Лото“. Дори и днес на пазара се предлагат много игри и играчки, които съдържат елементи на Лотото, например много популярно е Лото с участието на мъпетите от Улица Сезам. Играта е предназначена за деца от 3 до 6 години и в същото време, докато се забавляват, ги учи да броят и да разпознават числата.

Бийно

Бинго СфераБило е някога през декември 1929 г., когато една вечер много уморения продавач на детски играчки Едвин С. Лоу решава да кара до Джаксънвил, Джорджия, за да може да тръгне по- рано на другата сутрин и да стигне навреме за уговорена среща. Година по- рано, заедно със двама служители и 1 000 долара капитал, Лоу е създал своя собствена компания. Скоро след това, обаче, пазара се срива и бъдещето на бизнеса му изглеждало доста мрачно и необещаващо.

Няколко мили преди Джаксънвил, Лоу излиза иззад един завой, където е заслепен от светлините на градски карнавал. Понеже е имал достатъчно време, той паркирал колата си и излязъл да разгледа. Всички карнавални кабини били затворени, освен една, около която са се били събрали много хора. Лоу се изправил на пръсти и надникнал през рамената на участниците. Действието се развивало на маса с формата на конска подкова, покрита с номерирани карти и бобови зърна. Играта е била вариация на Лото и се е наричала Бийно (Beano, идва от английската дума bean, която означава бобено зърно). Един човек е вадил малки номерирани дървени шайби от стара кутия за пури и е съобщавал на глас изтегленото число. Играчите с нетърпение проверявали дали имат изтегленото число на своите игрови карти, и ако е така, поставяли бобено зърно върху числото. Играта продължавала докато един от играчите не напълни един ред със зърна, без значение дали е хоризонтален, вертикален или диагонален ред. Този подвиг бил последван от вик „Бийно!“. Победителя получавал малка кукла като награда.

Ед Лоу се опитал да играе на играта още тази вечер, но той си спомня: „Аз не можах да си намеря място, но докато гледах, забелязах, че играчите бяха направо пристрастени към играта. Собственика на кабината искаше да затвори, но всеки път когато казваше „Това е последната игра“ , никой не помръдваше. Когато най- сетне затвори в 03:00 ч., той трябваше да ги изгони почти насила.“

След като затворил кабината, собственика казал, че е видял игра, наречена Лото, по време на пътуването си с карнавала в Германия предишната година. Той моментално си помислил, че може да направи подобна игра и да я включи в карнавала. Направил няколко промени в правилата и я е нарекъл Бийно. Играта се оказала доста доходоносна и обичана от хората, а след като се върнал в САЩ продължил да я развива из карнавалните обиколки, където също се радвала на огромен интерес.

Бинго

Ретро бинго билетКогато се връща във своя дом във Ню Йорк, Лоу купува известно количество бобени зърна, номерирани каучукови кръгчета и няколко картона. Скоро след това той започва да кани свои приятели в апартамента си за да играят заедно Бийно, като Лоу бил този, който тегли числата. За голяма негова учуда, Ед вижда как приятелите му играят със същото вдъхновение и хъс, каквото бе видял на карнавала. По време на една от игровите сесии видял, че една от играчките е близо до победа. Тя ставала все по- развълнувана със всяко зърно, добавено на нейната карта. Накрая останало само едно число- и то било изтеглено! Жената скочила, преплела си езика от вълнение, и вместо да извика „Бийно“, извикала „Б-Б-Б-БИНГО!“

„Не мога да опиша странното усещане, което ме обвзе, когато това момиче извика Бинго. Всичко, за което можех да мисля, е че аз ще развивам тази игра и че тя ще се казва Бинго!“ споделил Ед Лоу.

Първоначалното бингото на Лоу се продавало в два варианта- комплект от дванайсет карти за един долар и комплект от 24 карти за два долара. Играта имала незабавен успех и моментално изправила компанията на Лоу на крака.

Въпреки че Лоу запазил името Бинго като търговска марка, скоро след очевидния успех на неговата игра са се появили и много имитатори. Бингото се превърнало в търговски хит и в една от най- продаваните игри.

Бинго карти и лудите математици

Няколко месеца след като бингото се е появило на пазара, Лоу е получил молба от един свещеник от Уилкесбеър, Пенсилвания. Свещеникът е имал финансови проблеми в своята енория. На умните членове на енорията им е дошло идеята, че използвайки бингото, църквата ще може да реши финансовите си затруднения. Свещеника е закупил няколко комплекта от двудоларовия комплект на Лоу и започнал да ги експлоатира. Проблемите за църквата са започнали когато са разбрали, че всяка игра излъчва половин дузина или повече победители. Лоу виждал огромния потенциал на играта, но в същото време осъзнал, че за да направи бингото работеща в по- голям мащаб, трябва да разработи много повече комбинации от числа върху картите. За да постигне това той потърсил услугите на на възрастен професор по математика от Колумбийския университет. Искането на Лоу е било професора да създаде 6 000 нови карти за бинго с неповтарящи се групи от числа. Професора започнал работа, като се разбрали да му се заплаща определена сума за всяка карта в зависимост от сложността за съставянето й. Със всяка следваща карта трудността за направата й нараствала. Лоу бил нетърпелив, а към края цената на всяка карта нараснала до 100 долара. В крайна сметка задачата е била завършена. Компанията на Лоу е имала своите 6 000 карти, но за сметка на здравия разум на професора.

Църквата на Уилкесбеър е била спасена благодарение на бингото и мълвата за това се е разнесла бързо. „По едно време получавах хиляди писма с молба за помощ за създаването на бинго игри“ казва Лоу, толкова много, че скоро той публикува първия учебен наръчник за игра на бинго. По това време започнало и списването на месечен вестник за бинго, който достигал до 37 000 абонати. През 1934 г. са се провеждали около 10 000 бинго игри на седмица, а фирмата на Лоу назначила хиляди работници, които трескаво са се опитвали да се справят с работата. Офисът и заемал цели етажи от нюйоркски сгради, като 64 печатни машини работели по 24 часа на ден. Те са използвали повече печатна хартия от Ню Йорк Таймс. Според Лоу, най- голямата бинго игра в историята се е провела именно в Ню Йорк и в нея са участвали 60 000 играчи, а други 10 000 не са успели да си намерят място. В този турнир са раздадени 10 автомобила за награди. Бингото се е превърнало в едно от най- популярните неща в Америка благодарение на Ед Лоу и на загубения здрав разум на професора от Колумбийския университет.

Pin It